Всички неща, които са в Църквата, имат своя символика.
Характерни са думите на св. Григорий Палама: значение”.
Един от тези символи е свещта.
Добре известно е, че ранните християни са използвали свещта като средство за осветяване на събранията си. Когато през 4 век М. Константин прекратява гоненията срещу християните, имаме и строежа на храмове, където Църквата, за да спаси част от своето съществуване, поставя в поклонение на токер, на което той приписва следните символи:
- Предлаганата свещ ни напомня за нашата вътрешна трансформация, която трябва да търсим.
- Запалването на свещта ни мотивира да молим Бог за Благодатта на Светия Дух
- Пламъкът на свещта ни напомня, че трябва да станем пламенни поети на нашата вяра, любов, мир и нетърпение.
Свещта също трябва да се напомни, че я намираме във всички тайнства на Църквата и всеки път с различна символика.
В Евхаристията той символизира светлината на Христос, която сияе в душите ни чрез Евангелието.
В Светото Кръщение имаме запалена свещ, която символизира, че новодошлият трябва да види добрите дела и да прослави Бога. „Затова аз осветявам светлината на вас пред хората, докато виждате добрите дела и прославяте своя Отец на небесата.
В Мистерията на брака запалването на бели свещи символизира чистотата на душите на младоженците.
Свещта намираме и в паметници, която символизира нашата молитва в полза на спящите. Нека Господ ги почива на светло място.
Свещта е символ на преданост, благочестие към Бога и уважение към Неговите светии. Използва се при радостни поводи (сватби, кръщене), но и при тъжни събития (погребения, паметници), тъй като докато гори и се топи, символизира духовна радост, но също и скръб и разрушение. Подобно на свещта, когато се нагрее, тя става мека и ковка, така и нашите сърца, когато влезем в Църквата и присъстваме на Божествената Литургия, трябва да станат нежни и състрадателни. Дори свещите символизират сърцата на християните, които, осветени от светлината на Христос и изгорени от Неговия огън (Лука 12:49), се преобразяват в Божията слава. Следователно това е модел на светлия живот, който вярващите трябва да живеят.
Според Свети Симеон Солунски той също символизира:
- Чистотата на нашата душа (тъй като е направена от чист пчелен восък).
- Пластичността на нашата душа (тъй като върху нея можем да гравираме каквото си поискаме).
- Божествената благодат (тъй като идва от уханните цветя)
- Обожествяването, което трябва да достигнем (защото свещта се смесва с огъня и му дава живот).
- Светлината на Христос (след като гори и осветява в тъмнината).
- Любовта и мира, които трябва да характеризират всеки християнин (тъй като свещта е запалена, когато осветява и утешава човека със своята светлина в тъмнината).
Свещта е нашето приношение към Бога по време на i. поклонение. Като запалим свещ, ние правим един вид изповед и молитва: изповядваме вяра в Отца, Сина и Светия Дух и връщаме към Светата Троица одата на нашето благоговение. Палим свещ за Дева Мария и светиите. Изповядваме тяхната святост и пестеливостта, която имат пред Бога, и молим за техните посолства.
Свети Серафим Сарофски запали много чисти свещи, малки и големи, в килията си. Когато го попитали защо го прави, той каза, че запалва тези свещи, по една за всеки човек, който би искал да ги спомене отново в последователността (и нямал време, защото имало твърде много), като жертва на Бог за тях. Със свещта, която запалим, изразяваме вярата си в Триединния Бог и молим Неговото укрепление за ежедневната ни духовна борба, както и за укрепване на нашите близки. Особено когато сме в опасност или се нуждаем от специална помощ. Но и за спящите ни братя палим свещ, като се молим в същото време за покой на душите им.
Според Свети Никодим Светогорски, ние запалваме свещта:
- Да прославим Бог, който е истинската и уникална светлина, която осветява всяко човешко същество.
- Да разсеем тъмнината и да се утешим пред страха от тъмнината.
- За да покажем, че имаме радост в душата си.
- Да почитаме светиите и мъчениците на нашата вяра (по този начин подражаваме на древните християни, запалили свещи в гробовете на мъчениците).
- За да символизираме нашите добри дела според словото на Господа:
“Οὕτω λαμψάτω τό ῶῶῶΣ ὑμῶν ἔμπροσθεν τῶν ἀἀνρώπων, ὅπως ἴΔωσιν μῶν ταλά ἔργα και δοξάσωσι κόν πατέρα ὑόν πατέρα ὑῶν ὐόν ἐνοῖς ὐρανοῖς”. - Да се простят греховете на тези, които палят свещ и на тези, за които я палят (в много храмове има отделни наръчници, където се палят свещи за живи и мъртви).
Свещите, казва Филип Серард, – чийто пчелен восък, дестилиран от нектара на безброй цветя, са девствената душа, тяхната светлина е духът, който, подхранван от най-чистата субстанция на душата, се бори за небето – се запалва, за да може окото проникват в значенията, които говорят чрез форми и цветове. Когато се включват и изключват, ние не само отразяваме, но можем да видим създаването на светлината и идването на тъмнината и греха. … Пламъците на свещите, които трептят като духа, който живее в опасност, отблъскват мрака…
Свети Симеон Нови Богослов пише: „Свещите, които запалите, разкриват пред вас въображаемата светлина. Защото, както цялата църква блести от свещите, така и домът на вашата душа трябва да блести всичко възможно…”.
И накрая, когато палим свещта, трябва да помним, че трябва да живеем в светлината, която получихме при кръщенето си (затова поддържаме запалени свещи по време на кръщенето). Тази светлина е огънят на Петдесетница, светлината на Св. От Духа (подновява се всеки път, когато участваме в Божествената Литургия, когато се молим, ние приемаме основно Тялото и Кръвта Христови).
Не забравяйте, че “светлината на Христос изглежда така”.
От всичко това разбираме, че запалването на свещта не е просто формален, а голям акт, на който трябва да отдадем интереса, който заслужава.