Полираща машина Icon Saint Basil

Изображение на Свети Василий, полиран с ръчно изработен ситопечат върху полиран златен фон в различни размери.

Всички изображения на православния календар се изработват във всякакъв размер.

Празник на 1 януари

Този велик отец и учител на Православната църква е роден през 329 г., а според други – през 330 г., в Неокесария Понтийска, в село Аниса, и израства в Кесария Кападокийска. Енциклопедичните речници споменават Кесария в Кападокия като родно място на Василий Велики. Той имал 8 братя, 3 момчета и 5 момичета. От 4-те момчета 3-ма стават епископи (Василий Кесарийски, Григорий Нисийски и Петър Севастийски), а един става монах (Наукрат).

От петте му сестри първата и същевременно най-голямо дете в семейството, Макрина, става монахиня. Родителите му Василий (също и той самият), който произхождал от Неокесария Понтийска, и Емелия, която идвала от Кападокия, въпреки че били благородни и богати в света, в същото време били с безрезервно християнски нрав. Те дори полагат първите – решаващи – духовни основи на св.

С това християнско възпитание Василий започва невероятно духовно пътуване нагоре. Надарен с остроумие и памет, той завладява почти всички науки на своето време. Най-важното е, че той завладява божествената теория на Евангелието, която веднага прилага на практика чрез строгия си аскетичен живот.

Но нека да споменем накратко хода на дейността му. След първите си занимания в Кесария, а след това във Византия, той посещава Атина, все още млад, където завършва обучението си в продължение на четири години, изучавайки философия, реторика, граматика, астрономия и медицина, като има за състуденти Григорий Назиански (богослов) и Юлиан Парабей.

От Атина той се връща в Кесария и преподава изкуството на реториката. Той обаче решава да следва монашески живот и затова отива в центровете на аскетизма, за да изучи монашеското състояние в Египет, Палестина, Сирия и Месопотамия. Когато се върнал, той се оттеглил в един манастир в Понт, след като станал монах, и практикувал там с цялата си строгост в продължение на пет години (357-362 г.).

Вече отлично обучен в православната вяра, той е ръкоположен за дякон и презвитер от епископ Евсевий Кесарийски. Примерният му начин на духовна работа не след дълго го издига до престола на висшето свещенство, като наследява Евсевий в епископството на Кесария (370 г.). С непоколебимост и смел дух като първосвещеник той води много борби за православната вяра. С православните речи, които пишеше, той поразяваше настроенията на злосторниците.

В борбата си срещу арианството той се оказва непоклатим, като нито ласкателствата на кралския двор на Валеда (364-378 г.), който лично отива в Кесария, за да го обърне към арианството, нито заплахите на Модест не могат да сломят православното убеждение на светеца. Той смело защитава православието, поразявайки царя и арианите. Освен това се бори срещу моралното разложение и провежда мъдри реформи в монашеството.

Останалата му пастирска дейност е несравнима, като построява прочутата „Василиада“ – комплекс с благотворителни институции, като сиропиталище, приют за сираци, старчески дом, хотел и болница и т.н., където хиляди страдалци от всички възрасти, раси и породи намират храна и грижи.

Василий Велики има богато и важно литературно творчество. Основните му произведения са 9-те беседи в „Шестоднев“, беседите върху псалмите, много и различни други беседи, аскетични съчинения и писма. Освен другите си творби, той пише и Божествена литургия, която след разпространението на по-кратката литургия на свети Йоан Златоуст се отслужва 10 пъти в годината: на 1 януари (когато се чества и паметта му), през първите пет неделни дни на Великия пост, в навечерието на Рождество и Богоявление, на Велики четвъртък и на Велика събота.

На петдесетгодишна възраст Василий Велики, поради слабото си телосложение и строгия си аскетичен живот (според някои източници поради тежко заболяване на черния дроб или бъбреците), на 1 януари 378 г. или според други през 379-380 г. напуска този тленен и безплоден свят, оставяйки на човечеството наследство и свещено наследство от огромно духовно дело.

Обичаят на коледния сладкиш
В годините на Юлиан Предател, когато Византия обявява война на Персия, Юлиан минава през Кесария с армията си. След това заповядал цялата провинция да бъде обложена с данък, а парите да бъдат взети на връщане в Константинопол. Така жителите били принудени да дадат това, което всеки от тях имал в златни монети и т.н. Но Юлиан бил безславно убит в едно сражение по време на войната с персите, така че никога повече не минал през Кесария.

След това Дядо Коледа дал нареждане и от събраните златни бижута половината били дадени на бедните, малка част била запазена за нуждите на институциите във Василиада, а останалата част била раздадена на жителите по оригинален начин: Той заповядал да се замесят хлябове и във всеки хляб слагал по една монета или златно парче, след което ги раздавал по къщите, така че докато ядат хлябовете, жителите винаги намирали нещо вътре. Така се родил обичаят на питата, която се наричала βασιλόπιτα.

• 100% гарантирана транзакция!
• 100% гаранция за връщане на парите!
• Незабавна доставка на продуктите, които имаме на склад.