Икона на свети Ригинос

Икона на Свети Ригинос със ситопечат с отлично качество, “ярки” цветове и 22-каратов златен фон. Картината се предлага с твърда картонена кутия.

Празник 25 февруари

Иконата на свети Ригинос е изключителен пример за църковно изкуство, отпечатана със ситопечат с отлично качество. Тя се отличава с ярките си и наситени цветове, които подчертават всеки детайл от фигурата на светеца, а фонът от 22-каратови златни листове придава великолепие и святост на творбата.

Идеален за лична молитва, за енорийски магазини или като благочестив подарък за любимите хора. Придружен от твърда картонена кутия, готов за поднасяне или съхранение.

Размери: 13,00 x 18,00 cm, 18,00 x 24,00cm, 24,00 x 32,00 cm, 30,00 x 40,00 cm
Включва: Защитна кутия
️ Технически:
✨ Фон: 22-каратово злато
Произведено в Гърция

Свети Ригинос е роден в Левадия, Беотия, в началото на IV в. от н.е. в семейството на благочестиви и добродетелни родители, които му помагат да получи тирийско и православно образование. Любовта му към Господа и духовният му напредък го превръщат в съд на избора и храм на Светата Троица.

Светецът е живял по времето, когато са управлявали двамата синове на Константин Велики – Константин в Константинопол (на изток) и Константин в Рим (на запад). И двамата наследници на Константин Велики са били възпитани в принципите на християнската вяра, но Константин съзнателно е приел принципите на арианството, докато Константин остава верен на доктриналните решения на Първия вселенски събор. Общите черти на религиозната политика и на двамата са, от една страна, борбата срещу националната религия, а от друга – защитата на единството на Църквата.

Тяхната църковна политика води не само до запазване, но и до задълбочаване на църковния разкол между поддръжниците и противниците на Първия вселенски събор. Тяхната постоянна намеса, произволна или не, в църковните дела е източник на напрежение в арианските спорове през IV в. сл.

Така светецът е изпратен на остров Скопелос от чичо си Ахил(15 май, покровител на град Лариса), за да укрепи намиращите се там изгнаници и да ги утвърди в православната вяра.

Според някои сведения в Синаксара на свети Ахил, свети Ригинос е присъствал на заседанията на Първия вселенски събор през 325 г. заедно със свети Ахил. Въпреки това, въпреки че ереста на арианството е единодушно осъдена от Светите отци, последователите на Арий не се развиват и продължават да разпространяват своите еретични порочни практики. В Църквата отново настъпват големи вълнения, криза и впоследствие разделение на две фракции, което особено тревожи двамата императори Константин и Констанций. В крайна сметка двамата императори се съгласяват да свикат нов събор в Сарди (София). Съборът наистина е свикан през 343 г. В него участвал свети Ригин, който разбил всички ереси със словото и смелостта на мнението си.

След края на Синода свети Ригинос се завръща в Скопелос. Но Христовата църква отново е разтърсена и обезпокоена от константинополския император Юлиан Безстрашни (361 – 363 г.), който иска да възстанови религията на древните гърци.

По време на гоненията, заповядани от краля, в Скопелос пристига префектът на Гърция и Спорадите. Той веднага извикал пастора на Скопелос и му наредил да промени вярата си и да премине към идолопоклонничество. Но светецът пренебрегнал предложението му и с духовно мъжество и непоколебимост упорствал в родното си благочестие. На 25 февруари 362 г. от н.е. той бил изправен пред епарха за последен път. На увещанията му да се отрече от Христос светецът не отговорил. Затова бил отведен на стадиона на острова, където претърпял и други ужасни мъчения, а след това и на мястото “Стария мост”, където честната му глава била отрязана от палача. През нощта християните получили честния скелет на светеца и го погребали в гората на горния хълм, където и днес се намира гробът му.