Икона на Свети Спиридон на престола

Икона “Свети Спиридон в интронизация”, полирана с ръчно изработен ситопечат върху полиран златен фон в различни размери.

Празник 12 декември

Свети Спиридон е роден през 270 г. в сегашното село Асия (Аския) в Кипър (а не в Тримитунта – днешна Треметусия, както пишат мнозина) в семейство на пастири, които били малко заможни. Въпреки че е достатъчно образован, той не сменя професията си. Продължил да бъде и пастир.

Като характер светецът е прост, добър, изпълнен с любов към ближния. В неделя и на празници той често вземал пастирите и ги водел до светите храмове, а след това им обяснявал Евангелието или апостолския откъс. Бог го благословил често да става покровител на вдовици и сираци.

Оженва се за благочестива съпруга и има дъщеря Ирене. Скоро обаче съпругата му умира. За да излекува раната си, Спиридон се посвещава още повече на преподаването на божественото слово.

След дълъг натиск той е ръкоположен за свещеник. И наистина, той беше истински свещеник на Евангелието, точно както искаше да бъде чичо Павел: “Безупречен, трезвен, благоразумен, порядъчен, гостоприемен, поучителен, имащ деца в подчинение по всякаква скромност” (1 Тимотей c 2-7). Тоест, незамръзнал, внимателен, умерен, скромен, гостоприемен, поучителен и имащ деца, които са покорни по всякаква скромност. Така и Спиридон, толкова правилен като свещеник, че когато се издига епископството на Тримитус в Кипър, с акламация народът и духовенството го избират за епископ.

От тази позиция Спиридон напредва в добродетелта дотолкова, че Бог го призовава да извърши много чудеса.

Тук трябва да отбележим, че Свети Спиридон, с престижа на своя свят и нравствен живот, на Първия вселенски събор, който се състоял в Никея във Витиния (Мала Азия) и в който той участвал, победил арианите и се изявил като един от най-ярките защитници на православната вяра. Всъщност, както разказва традицията, след като говорил известно време, той направил кръстния знак и с лявата си ръка, държейки плочка, в памет на Светата Троица, казал “В името на Отца” и направил така, че над керемидата да се появи огън, с който тя била изпечена. И когато каза: “И на Сина”, потече вода, чрез която се омеси земята на плочката. И когато добави: “И от Светия Дух”, той показа в шепата си само пръстта, която беше останала.

Свети Спиридон умира на 12 декември 350 г.

През 648 г. Кипър е подложен на големи набези от страна на сарацините и реликвата е пренесена в Константинопол от император Юстиниан. Тя е поставена в църквата на Светите апостоли заедно с реликвата на Августа Теодора (вж. 11 февруари). Тя остава в Царицата на градовете до няколко дни преди падането, когато свещеникът Григорий Полиевкт взема двете мощи и ги пренася през Сърбия, Тракия и Македония в Парамития в Епир.

В продължение на три години той се скита от място на място, докато не пристига в Корфу. През цялото това време той поставял останките в чували от слама и всеки, който го питал, казвал, че това е храна за неговия поданик. През 1456 г. от н.е. той пристигнал в Корфу, защото вярвал, че останките ще бъдат защитени. По това време Йонийските острови са под властта на венецианците. Свещеник Григорий Полиевктос намира свой съратник бежанец, свещеник Георги Калохретис, и му завещава мощите на светеца.

След смъртта си Георги Калохретис оставя реликвата на свети Спиридон на синовете си Лука и Филип.Двамата братя искат да пренесат реликвата във Венеция. Случаят дори бил разгледан от венецианския сенат. Най-висшият съдебен орган на държавата отсъжда, че реликвата е собственост на братята, така че те запазват неотменимото право да я отнесат, където пожелаят.

В крайна сметка обаче прехвърлянето не се осъществява, защото има силни реакции от страна на корфиотския народ, а Върховният съд не настоява и надделява мисълта, че не бива да има недоволство сред народите, които са под венецианско знаме. През 1512 г. от н.е. в Арта е съставен договор за дарение на името на Асимина Калохретис, дъщеря на Филип, която се омъжва за Стаматос Вулгарис и която на свой ред оставя завещание от 25 ноември 1571 г. от н.е., в което се посочва, че Светата реликва на светеца остава в наследство на нейните синове и техните потомци.

Църквата, в която днес се съхраняват мощите на светеца, е построена през 1589 г. и принадлежи към стила на еднокорабните базилики.

В Корфу мощите на свети Спиридон се литийно издигат четири пъти годишно. На Цветница за облекчаване на острова от чумна епидемия през 1629 г. На Велика събота, защото през 1533 г. островът е засегнат от голямо унищожение на зърнената реколта. На 11 август – за спасяването на острова от жестоко турско нашествие през 1716 г. и в първата неделя на ноември – за втората чумна епидемия през 1673 г.

• 100% гарантирана транзакция!
• 100% гаранция за връщане на парите!
• Незабавна доставка на продуктите, които имаме на склад.