Икона Свети четиридесет мъченици

Икона “Свети Четиридесет мъченици”, полирана с ръчно изработен ситопечат върху полиран златен фон в различни размери.

Празник 27 август

Всички тези четиридесет светии са войници в най-елитния батальон на Лициниевата армия. Когато той започнал преследване срещу християните, Светите Четиридесет били незабавно арестувани от префекта Агрикола (в Севастия). Отначало той ги хвали и им обещава награди и длъжности за това, че са се отрекли от вярата си. Тогава един от четиридесетте, Кандид, отговаря: “Благодарим ти за похвалите за нашата храброст. Но Христос, в когото вярваме, ни учи, че на всеки владетел трябва да се предлага това, което му се полага. И затова на краля ние предлагаме военно послушание.

Но ако, следвайки Евангелието, ние не вредим на държавата, а й принасяме полза с нашата служба, защо ни питате за вярата, която формира такива характери и води до такива дела?” Агрикола разбра, че не може да им се наложи по спокоен начин, и заповяда да ги измъчват. Така в една студена зимна нощ те бяха хвърлени в студените води на едно езеро. Мъчението било ужасно. Телата им започнаха да посиняват. Но те се окуражаваха един друг, като казваха: “Жестока е зимата, но сладко е небето. Нека потърпим малко и за една нощ ще спечелим цялата вечност.”

С напредването на мъченията само един човек припаднал и излязъл от езерото. Но той беше заменен от пазача (Аглайос), който видя короните над главите им. Той изповядал Христос, влязъл в езерото и заедно с 39-те също получил венеца на мъченичеството, след като били полумъртви, на сутринта ги извадили от езерото и им смазали краката. Останките на мъчениците били намерени от християните в една скала, където били събрани по Божие нареждане и благоговейно погребани.

В Евергетино се споменава, че докато Светите Четиридесет мъченици са били в спортна форма, след като са останали цяла нощ в замръзналото езеро, и докато са били влачени към брега, са били смазани от краката, майката на един от мъчениците останала там, страдайки заедно с тях, и наблюдавала детето си, което било по-младо на възраст от всички, за да не би поради младостта и любовта си към живота да стане плахо и да се окаже недостойно за честта и реда на Христовите воини.

И тя застана там и протегна ръце към детето си, като каза: “Дете мое, най-сладкото ми дете, бъди търпелива още малко и ще станеш дете на Небесния Отец. Не се страхувай от мъченията. Ето, Христос присъства като твой помощник. Отсега нататък нищо няма да бъде горчиво, нищо болезнено няма да бъде отговорено. Всички тези неща са отминали, защото ти си ги преодолял всички чрез своята храброст. Радост след тях, утеха, веселие. Всички тези неща ще вкусиш, защото ще бъдеш близо до Христос и ще се застъпваш за Него и за Мен, Който те е родил”.

Мощите на светците са намерени по божествено видение през 438 г. от императрица Пулхерия (вж. 17 февруари), скрити в църквата “Свети Тирс”, зад амвона, в гроба на дяконисата Евсевия в две сребърни кутии, които според волята на Евсевия са били поставени в гроба на част от главата ѝ. След това Пулхерия построила храм извън стените на Троадикея.

• 100% гарантирана транзакция!
• 100% гаранция за връщане на парите!
• Незабавна доставка на продуктите, които имаме на склад.