Икона на светите Рафаил, Николай и Ирина

Икона на Свети Рафаил, Николай и Ирина с ръчно изработена коприна върху полиран златен фон в различни размери.

Всички икони на православния празник са изработени във всякакъв размер.

Свети Рафаил, Николай и Ирина са сред хоровете на Новите светци и дори тези, които са загинали мъченически почти веднага след падането на Константинопол. Ние знаем малко за живота им. Първите сведения за съществуването на светиите са разказани по чуден и показателен начин от 1959 г. сл. Хр. От разкопки, проведени в Терми, Лесбос, е открита гробницата на неизвестен човек, която, както се разкрива в непрекъснати видения, принадлежеше на свети свещеномъченик Рафаил, загинал заедно със свети мъченик Осиомъченик Николай и света Ирина. Гробницата и реликвата на Свети Николаос са открити на 13 юни 1960 г. сл. Хр.

Свети Рафаел произхожда от мелниците на Итака и е роден през 1410 г. след Христа. Неговото светско име е Георги Ласкарис или Ласкаридис, а баща му се казва Дионисиос. Преди да стане духовник, той прави кариера във византийската армия и дори достига голяма степен. На тридесет и пет години той срещнал подвижник и почитан старец Йоан, който го привлякъл към живота в Христос. Една Коледа старецът слезе от мястото на своята практика, за да се изповяда и да общува с войниците и да проповядва словото Божие. Тогава офицер Георги, когато старецът отново слезе на Богоявление, се сбогува с войниците и го последва.

След пострижението си като монах е ръкоположен в старейшина, но е удостоен и с архимандрит и протосигел. Заедно с другите откровения свети Рафаил разкрива, че е изпратен от Вселенския патриарх в Есперия, във френския град, наречен Морлай, за да изпълни мандата си.

Няколко години преди падането на Константинопол, около 1450 г. след Христа, светецът бил намерен след скитане в района на Македония и бил сам там.

Свети Николай беше близък със свети Рафаил по това време като покорен. Николай се замонашил и след това бил ръкоположен за дякон.

Веднага след като Константинопол паднал под турците, които нахлули в Тракия и Византийската империя била окончателно свалена, страхът от всеобщо гонение срещу християните карал св. Рафаил да избяга от пристанището на Алес към пристанището на Александрия. Там тя се установява с други монаси в стария манастир Битие Богородично, който в миналото е бил женски и е построен на хълма Кариес, близо до село Терми. Тогава свети Рафаил е избран за игумен на манастира.

Няколко години по-късно, през 1463 г., Лесбос попада в ръцете на турците, които при нападение на манастира арестуват Свети Рафаил и Свети Никола на Велики четвъртък същата година. Следват жестоки и безмилостни мъчения и свети Рафаил свидетелства чрез клане по много жесток начин. Те го влачиха насилствено, като го дърпаха за косата и брадата, обесиха го на дърво, биеха го жестоко, пробождаха го с оръжията си, след като го изгориха със силен огън и накрая го заклаха, като го пилят в устата.

Агиос Николаос почина след измъчване от сърдечен удар, вързан за дърво.

Заедно със светците се състезава и единственото дванадесетгодишно момиче Ирен, дъщеря на Царството, блудница на Терми, която също се появява с тях. Тя свидетелства така: Нечестивите езичници отрязаха едната й ръка и след това я сложиха в делва и изгориха тази чиста дева, под зоркия поглед на нейните нещастни родители, които оплакваха ужасната смърт на детето си.

Тяхната мъченическа смърт се случи във вторник на Диакаинисим, на 9 април 1463 г. сл. Хр.

След чудотворните указания на светите Рафаил, Николай и Ирина се разбра за съществуването на останките им и бяха посочени местата, където се намират гробниците им.