Икона на Дева Мария Старша

Дева Мария Геронтиса Сребърна икона и емайл, точно копие на византийското изкуство.

Празник 2 декември

Характерното за тази икона е, че Дева Мария е изобразена с цялото си лице в молитвена поза без Христос. На картината е изобразен буркан, който напомня за чудото на Дева Мария.
Иконата е копие на мозаечната икона на Богородица Горгопику, която се е намирала в свещения манастир Пантократор в Константинопол.
Името му идва от поредното чудо по време на подготовката за сън на православен игумен.Чудото е следното:
На един стар болен абат Дева Мария му открива деня на съня му. Желанието на стареца беше да приеме Благословеното тайнство, преди да отиде при Господа. Затова помолил свещеника, който бил служител, да го направи по-бързо, за да може да стигне до причастието. Служителят обаче се забавил и имало опасност старецът да не пристигне, за да получи причастие. След това от иконата на Дева Мария се чу гневен глас, който питаше свещеника защо е закъснял и има опасност старецът да не пристигне, за да получи причастие. Тогава чиновникът се подчини и веднага изпълни задълженията си. Оттогава тази икона на Дева Мария се нарича “Геронтиса”, защото подкрепя желанието и молбата на стария игумен.

Друго чудо на Дева Мария на възрастните хора е следното:
По време на управлението на император Константин Мономах[1] иконата на Богородица от Антифонетрия извършила следното чудо в манастира Констамониту[2] на Атон. На 1 август, когато Светата ни Църква чества празника Успение на Светия и Животворящ Кръст, тогавашният настоятел на манастира на име Агатон бил много тъжен, защото в манастира липсвали необходимите вещи за благоприличие и светлина на църквата. Това било в навечерието на празника на споменаването на мощите на светия протостратор Стефан, покровител на манастира, и тъй като бил в такава скръб, той молел Богородица с топли сълзи, коленичейки пред нейната Света икона цяла нощ. Сънлив и уморен, той заспал за малко и веднага изпаднал в транс и чул глас от иконата на Богородица Антифонта, който му казвал да не се натъжава и да не се огорчава, защото тя се грижи за всичко на Атон.
Всъщност, за да потвърди казаното, стомната на църквата била пълна с масло, както и останалите манастирски съдове с продукти от първа необходимост. Когато Агатон чу това, той се събуди щастлив и възхитен от видението. Той веднага си тръгна и отиде в храма. Когато установи, че бурканът с масло е пълен. Аз бях изненадан и той гръмко разказа за чудото на всички братя.”

Бурканът, изобразен на корицата, е направен в чест на чудо на Дева Мария през XVII век. По онова време манастирът не разполагал с никакъв петрол и въпреки че нуждите били големи, недостигът бил огромен и в резултат на това монасите напуснали манастира. Игуменът се молел на Старицата и възлагал всичките си надежди на нея. Една сутрин, след молитвите на игумена, отците видели, че от входа на склада, където се съхранявали празните буркани, тече масло. “Когато влязоха вътре, видяха, че един от бурканите, който е запазен и до днес, е препълнен с масло. С това масло, чийто поток не можеше да бъде спрян, напълниха всички празни буркани в склада и едва тогава то спря да блика.

Нека помолим Дева Мария да се застъпи за спасението на душите ни пред своя Син и Бог, защото “молбата на Майката е много валидна за благодатта на Спасителя”, така че да заслужим да се наслаждаваме на вечните блага на Рая. Дева Мария е майка на всички нас, ние постоянно се нуждаем от нейната помощ и сме длъжни да я поканим да дойде и да ни помогне.
И чрез тази благодат, Христе, Бог заслужава нас и благата на удоволствието.