Икона на Свети Савва Осветената икона от висококачествен копринен екран с “живи” цветове и 22K златен фон.
Изображението е придружено от твърда картонена кутия
Паметта му се чества на 5 декември.
Свети Савва произхожда от село Муталаски в Кападокия и е син на благочестиви родители Йоан и София.
Още от ранна възраст той се среща с божествените събори и решава да се посвети на монашеския живот. Той имаше толкова голяма вяра, че веднъж влезе в огнена пещ, от която излезе невредим с Божията помощ.
Когато е на осемнадесет години, той напуска манастира на Флавиите и отива в Йерусалим. Оттам той се отправи към пустинята на Изтока, за да се срещне с Великия Евтимий. Ефтимий го изпратил в манастир, начело на който бил свети Теоктист.
Свети Савва по време на престоя си в манастира блесна заради характера и добродетелите си. Всъщност той беше толкова сериозен и морален – въпреки младата си възраст – че като дете беше порицан от старейшина Ефтимиос.
Свети Савва, като пораснал, подхранвал духа си все повече и повече, поради което бил удостоен с дара на чудесата. Той използва този дар в служба на бедните и болните и по този начин извършва много важни дела.
За светостта на живота си и за голямата си слава той е бил изпращан два пъти от Йерусалимския патриарх като посланик в Константинопол, при цар Анастасий и след това при Юстиниан.
На деветдесет и четири години, през 534 г. сл. Хр., той се възнесе с мир при Господа.
През 584 г. сл. Хр. мощта на Свети Сава е възстановена нетленна, когато гробът му е отворен за погребението на игумен Касиан. Първо е запазена в неговия манастир, а след това е пренесена в Истанбул, през периода на арабските нашествия.
Има две традиции за времето на пристигането му във Венеция. Според първата мощта е пренесена в Константинопол, откъдето през 1026 г. сл. Хр. тя е открадната от венецианския благородник Петър Центранико (по-късно дож, 1026 – 1031 г. сл. Хр.), в дните на дожа Трибунио Менио (982 – 1026 г. сл. Хр.), пренесена във Венеция и депозирана в църквата Св. Антоний.
Според втората традиция Реликвата никога не е била пренасяна в Константинопол, но е била запазена в Свети Йоан от Акра, откъдето е била пренесена от генуезците до съперническия им град Венеция. през 1257 г. сл. Хр венецианците успяват да пренесат реликвата във Венеция.
Наличието на мощта на Свети Сава във Венеция се потвърждава от съответната изповед на монахът Сава Софроний пред руския митрополит Свети Макарий през 1547 г. сл. Хр.
През 1965 г. след действията на патриарх Бенедикт Римокатолическата църква връща реликвата на Йерусалимската патриаршия и оттогава се съхранява в нейния манастир.
Reviews
There are no reviews yet.