Икона Свети Паисий Атонски

Икона Свети Паисий Атонски. Изображение на дървени асиметрични издълбани асиметрични асиметрични ситопечат върху платно.

Светият отец Паисий Атонски е роден в семейството на благочестивите родители Продромос и Евлавия Енцепидис във Фараса, Кападокия, на 25 юли 1924 г., няколко дни преди бягството на фарасийците от родината им в Гърция.

При кръщението му Хозрой Арсений Кападокийски го нарекъл Арсений, “за да го остави монах в нозете си”, както казал той.

В Гърция семейството на младия Арсений се установява в Коница, Епир, където той прекарва детството и младостта си. Наситен от разказите за чудотворния живот на свети Арсений, той заявява, че ще стане монах още на 5-годишна възраст! След като се научил да чете, любимото му занимание било четенето на житията на светците, на чиито аскетични борби подражавал с пламенна ревност.

След като завършва кръжока, той не иска да продължи да се занимава с литература, а предпочита да подражава на Христос и научава дърводелски занаят, който практикува с усърдие и умение.

На 15-годишна възраст той заслужил Господния поглед заради едно честно изчисление, чрез което се предпазил от демоничното изкушение на неверието. Оттогава пламъкът на Божията любов и желанието за монашески живот пламнали в него още повече.

Следват времена на сътресения и катаклизми в Гърция, дължащи се на чуждата окупация и гражданската война. Въпреки това, както като гражданин, така и като войник по време на службата си (1945-1949 г.), светецът проявява безпрецедентна смелост и саможертва.

Той е готов да отдаде всеки миг и дори живота си за спасението на другите. Всъщност, често намирайки се сред буря от смъртоносен огън, се случвало да спаси много войници с горещите си молитви, но и самият той бил спасен по чудодеен начин.

Тъй като през по-голямата част от военната си служба той служи като радист, в много публикации, посветени на живота на светеца, той е наричан “Божият радист”. Всъщност светецът, давайки за пример военната си специалност, отговаря на човек, който поставя под въпрос ползата от монашеския живот, че монасите са “Божиите радиооператори”, което означава тяхната гореща молитва и загриженост за останалото човечество.

След тези приключения той иска да се присъедини към ангелския монашески орден с крилата, дадени от божествената любов. Така той отива на Атон, търсейки водач за живот в божествено мълчание. Но не успял веднага да изпълни желанието си.

Но след три години (1953 г.), на 29-годишна възраст, той напуска света и се връща в Атонската държава.

След като посещава скитове и колиби, накрая следва съвета на един достопочтен старец и се присъединява към братството на свещения манастир Есфигменос, известен по онова време със строгия си ред. Там той живее в пълно послушание и се отдава на прекомерни упражнения, като преувеличава труда си в името на Христос и братята си. Така на 27 март 1954 г. от н.е. той става монах. Дава му се името Аверкиос.

Но тъй като желанието му за тих и суров живот било неутолимо, той получил благословията на игумена и отишъл в свещения манастир Филотей, който тогава се намирал в особено състояние. Там той се подготви за отшелнически живот под ръководството на един благоразумен и мъдър старец, стареца Симеон. На 12 март 1956 г. от н.е. той става малък монах и получава името “Паисий”, благодарение на митрополит Паисий II Кесарийски, който е и негов сънародник.

През август 1958 г., подчинявайки се на божествена заповед, той не се установява в пустинята, за която се подготвя, а в разрушения манастир Панагия Стомио, близо до Коница.

През 1962 г., когато ремонтът е завършен и опасността от страна на хетеродоксалните групи се увеличава, светецът в изкушенията, които го обсаждат ежедневно, горещо моли Бога да му покаже пътя, който трябва да следва. Така той приел като дадена от Бога покана от един йеродякон да го придружи до благословената от Бога планина Синай. Именно там, на това сухо и безводно място, в килията на светите Галактион и Наука, той най-накрая изпитал това, за което копнеел – изолацията от Бога.

Завръщайки се на Атон през 1964 г., той не намалява броя на аскетичните си борби, въпреки физическите страдания, тъй като в духа си запазва предишната си ревност.
Имайки, следователно, практиката като “основа” на теорията, той достига високо ниво и става участник в божествените тайни. По този начин влязъл и в красотата на Господа, а освен това получил и благословията на Богородица. Той разговарял със светците, които се явявали пред него, преживял видението на своя Ангел-хранител, чул ангелски химни и бил завладян от небесна светлина.

През 1966 г. се разболява тежко и постъпва в Центъра за гръдни болести в Северна Гърция (болница “Папаниколау”). Претърпява операция, в резултат на която му е отстранен частично белият дроб. През периода, докато се възстанови и се върне в Атон, е приютен в Свещения манастир “Свети Йоан Богослов” в Суроти. След възстановяването си се завръща в планината Атон и през 1967 г. се премества в Катунакия и по-конкретно в килията Лавреотико на Ипатий (Влахика).

На 12 август 1968 г. Осиос Паисий постъпва в свещения манастир Ставроникита и се замонашва в килията на Светия кръст.

През 1979 г. той напуска Светия кръст и в търсене на килия отива в изоставената “Панагуда”. Там Светецът работи усилено за създаването на килия за “връзки”, в която остава до края на живота си.

От момента, в който се установява в Панагуда, го посещават много хора. Всъщност хората били толкова много, че дори имало специални табели, които сочели пътя към килията му, за да не пречат на останалите монаси. Той също така получавал твърде много писма. Както казвал светецът, той бил много тъжен, защото от писмата научавал само за разводи и душевни или телесни болести.

Към цялата тази ежедневна умора на свети Паисий трябва да се прибавят и здравословните проблеми, които го измъчват. През последните години от живота му болките от различни болести като колит, който го оставя трайно несмилаем, ингвинална херния и особено от рака, който му е бил диагностициран, стават все по-чести. Но въпреки всичко това той беше спокоен и издържаше, без да се оплаква изобщо. Вместо това той продължаваше да се моли за всички.

След 1993 г. страда от кръвоизливи, за които отказва да бъде хоспитализиран, като казва, че “всичко ще се реши в земята”. През ноември същата година той напуска за последен път Атон и отива в Суроти, в отшелническото общежитие на свети Йоан Богослов за празника на свети Арсений(10 ноември). Остава там няколко дни и когато се готви да си тръгне, се разболява и е отведен в Теагенио, където му поставят диагноза тумор в дебелото черво.

В края на юни лекарите обявяват, че продължителността на живота му е най-много две-три седмици. В понеделник, 11 юли (празника на Св. Евфимия), той споделя последното си причастие на колене пред леглото си. В последните дни от живота си той решава да не приема никакви лекарства или болкоуспокояващи, въпреки ужасните болки на болестта си. Почива във вторник, 12 юли 1994 г., в 11:00 ч. и е погребан в свещения манастир “Свети Йоан Богослов” в Суроти, Солун.

• 100% гарантирана транзакция!
• 100% гаранция за връщане на парите!
• Незабавна доставка на продуктите, които имаме на склад.