Икона Свети Сава Освещени

Свети Сава произхожда от село Муталаски в Кападокия и е син на благочестивите си родители Йоан и София.

Още от ранна възраст той научава божествените съвети и решава да се посвети на монашеския живот. Той имал толкова голяма вяра, че веднъж влязъл в огнена пещ, от която излязъл невредим с Божията помощ.

Когато е на осемнадесет години, той напуска манастира на Флавиан и отива в Йерусалим. Оттам се отправя към източната пустиня, за да се срещне с Евтимий Велики. Евтимий го изпратил в една община, която била ръководена от светия Теоктист.

Свети Сава по време на престоя си в общината блести със своя характер и добродетели. Всъщност той бил толкова сериозен и нравствен – въпреки младата си възраст – че бил набеден за педагог от Великия Евтимий.

С напредването на възрастта свети Сава все повече подхранвал духа си и затова бил удостоен с дарбата да прави чудеса. Той използвал този дар в служба на бедните и болните и по този начин извършил най-важните дела.

Заради святостта на живота си и голямата си слава той е изпратен от патриарха на Йерусалим два пъти за посланик в Константинопол – при цар Анастасий и след това при Юстиниан.

На деветдесет и четири годишна възраст, през 534 г. от н.е., той се възкачва при Господа в мир.

През 584 г. мощите на свети Сава не са повредени, когато гробът му е отворен за погребението на игумена Касиан. Първоначално тя се съхранява в неговия манастир, а след това е пренесена в Константинопол по време на арабските нашествия.

Съществуват две предания за времето на пристигането му във Венеция. Според първата реликвата е отнесена в Константинопол, където през 1026 г. е открадната от венецианския благородник Петър Центранико (по-късно дож, 1026 – 1031 г.), по време на управлението на дожа Трибунио Менио (982 – 1026 г.), донесена във Венеция и депозирана в църквата „Свети Антоний“.

Според второто предание реликвата никога не е била пренесена в Константинопол, а е била съхранявана в Свети Йоан от Акко, откъдето генуезците я пренасят в съперничещия им град Венеция.През 1257 г. венецианците успяват да пренесат реликвата във Венеция.

Присъствието на реликвата на свети Сабас във Венеция се потвърждава от изповедта на сабаитския монах Софроний пред епископа на Русия, свети Макарий, през 1547 г.

През 1965 г., след действията на патриарх Бенедикт, Римокатолическата църква връща реликвата на Йерусалимската патриаршия и оттогава тя се съхранява в нейния манастир.