Православната църква

Нищо не е случайно в Православната църква. Всичко е внимателно проучено и има своя собствена полезност и важност. Отците на нашата Църква ръкоположиха вярващите, влизащи в храма, да участват в богослужението и благодаренията, да напуснат засега светското и да влязат в сферата на свръхсетивното. Ето защо всичко в храма има своя най-дълбок символизъм, така че на вярващите се дават спасителни послания.

Православната църква е миниатюра на вселената (видима и невидима). Това е видима точка – символ – на това, което човешкото око не може да види. Тайното значение на храма се разкрива само на посветените, на вярващите.

Куполът символизира небето.

Свещите и полилеите символизират звездите на небесния купол.

Светата стъпка символизира Рая, Горния Йерусалим (Откр. 21:2), в който небесната Божествена литургия се извършва непрестанно, като ангели служат

Светата трапеза символизира Трона на закланото агне (Откр. 22:3).

Покривите на Светата трапеза символизират свещената савана и плащаницата, с която е обвито безцветното Тяло на Христос по време на Неговото божествено погребение

Свещениците символизират светите ангели, литургичните духове на Бога (Евр. 1:14),

Техните свещени одежди също имат своя символика. Техният блясък и чистота символизират свещеническата благодат, с която са облечени.

Земята е символизирана от пода на храма. Там стоят вярващите, които съставляват войнствената Църква на земята и гледат небето (купол), Рая (свято стъпало) и изобразените светци

Светата трапеза обикновено се крепи на стълб, който символизира безпомощния стълб на Църквата, Христос, или на четири стълба, които символизират четиримата евангелисти.

На Светата трапеза има Светото Евангелие, което символизира истинското присъствие на Христос в Църквата и факта, че Църквата пази Истината.

Има и Кръстът на благословението, който символизира непобедимата сила на Църквата срещу злото.

Свещниците, които символизират неугасимата светлина на християнското учение.

Зад Светата трапеза има шестте крила, метални знамена с изображения на ангелски фигури, които излъчват. Те със сигурност символизират ангелския ред на шесткрилите ангели, който е почитан в присъствието на Бог (Ис. 6:1-2; Откр. 4:6-8).

От североизточната страна на светилището се намира нишата на свещеното намерение, която символизира свещената пещера на Рождество Господне.

Амвонът символизира гроба на Христос, а дякона – ангела на Възкресението (Марк 16:6). Има изображения на светите евангелисти и има релефен гълъб, върху който е поставено светото Евангелие и символизира Светия Дух.

В предната част на подметката са разположени големите наръчници, които заедно с лампите на иконостаса, освен светлината, която излъчват, символизират въображаемата светлина на Христос, която „май минава”. Същото важи и за полилеите или комбинацията, които висят от тавана и символизират светлината на Христос и озарението на Светия Дух, който слиза от небето.

Свещите символизират нашата душа, която трябва да бъде чиста като светлина и горяща като огън от копнеж за единението си с Христос.

Благоприятните камбани канят вярващите да дойдат в църквата. Те носят името си от Кампания, регион в Италия, където са построени за първи път. Те символизират тръбите на ангелите за пробуждане.

В храма вярващият прави великата трансцендентност на времето и пространството. Докато е на земята, той участва на небето, докато е част от материалния свят, той общува със света на умствените и духовните сили, докато живее в ограниченията на времето, той вкусва вечността. Земята и небето се смесват всяка неделя и всеки празничен ден в Божествената литургия… Да отидеш на литургията в неделя наистина означава да напуснеш дома си и да отидеш на небето, пише великият румънски поет и писател В. Георгиу (Име за вечността , Атина 1972, стр. 105,139).

Вътре в Православната църква се преживява най-радостното събитие в човешката история, победата на живота над смъртта, чрез триумфалното Възкресение Христово. Нашата православна католическа църква с право е описана като църквата на Възкресението, защото живее и преживява непрекъснато събитието на Възкресението. Православният живот е траен Великден! Храмът перфектно изразява тази реалност. Иконографията, от иконичните изображения на Възкресението, до изобразените фигури на светци, изразява миграционната реалност на Църквата. Всяка неделя се празнува радостно Възкресение Господне, богослуженията се възкресяват и строгият пост е забранен. Вярващите усещат това измерение и се радват на победата над смъртта и разпада и вкусват безсмъртието и вечността.

Храмът е вторият дом на вярващия. Едно бебе е карано за пръскане. В храма той приема Светото Кръщение и се преражда в ново съществуване в Христос. Там той е коронясан и споделя радостта от брака си с цялата местна църква. Там той се наслаждава на радостите от големите празници. В храма той се радва на кръщението на децата си. Там той участва в свещените тайни и получава изкупителната Божия благодат. В него той бърза да се моли за трудностите на живота и да черпи сили за хода на живота си. Там той е воден до края на живота си на земята, за неговата последователност на излизане. В храма ще бъдат върнати заупокойни молитви за него и за всички заспали вярващи.