Старец Паисий: Животът след смъртта

Старец Паисий

Старец Паисий от Света Гора

Подсъдимите са мъртви
– Старейшина, човек като умре веднага ли усеща в какво състояние е?
– Да, той се събира и казва “какво направих?”, но това не помага. Като пияница, ако убие напр. майка му се смее, пее, защото не разбира какво е направил, а като се напие, плаче и смърди и казва “какво направих?”, така че тези, които правят бъркотия в този живот, са като пияни . Те не разбират какво правят, не се чувстват виновни. Но когато умрат, тогава това пиянство си отива и те се събират. Те отварят очите на душата си и чувстват своята вина, защото душата, когато напусне тялото, се движи, вижда, възприема с невъобразима скорост…

Някои питат кога ще се случи Второто пришествие. За човека, който умира, обаче, Второто пришествие се случва по някакъв начин, защото се съди според ситуацията, в която смъртта го намира.
– Старейшина, как са, по дяволите?
– Те са осъдени, затворници, които са измъчвани според извършените грехове и чакат последния съд, бъдещия Съд. Има тежки глоби, има и обвиняеми с по-леки присъди.
– И светците, и разбойникът?
– Светиите и разбойникът са в рая, но не са получили съвършената слава, както лицемерите са в ада, но не са получили съвършеното осъждане. Бог, докато е казвал в продължение на толкова много векове: „Покайте се, защото небесното царство се приближи“, удължава времето, защото чака да бъдем поправени. Но ние, оставайки в нашите нещастия, грешим на светиите, защото те не могат да получат съвършената слава, която ще получат след идващия Съд.

Молитвата и възпоменанията за починалите
– Старейшина, могат ли мъртвите да се молят?
– Те идват на себе си и молят за помощ, но не могат да си помогнат. Тези в ада биха искали само едно нещо от Христос: да живеят пет минути, да се покаят. Ние, които живеем, имаме място за покаяние, докато бедните, които са заспали, вече не могат сами да подобрят положението си, но очакват помощ от нас. Ето защо ние сме длъжни да им помагаме с нашите молитви.
Изчислението ми казва, че само десет процента от мъртвите са в демонично състояние и където са, проклинат Бог, като демони. Те не искат помощ, но и не приемат помощ. Защо, какво може да направи Бог за тях? Като дете, което се отдалечава от баща си, той прахосва цялото си имущество и проклина баща си свише. Е, какво може да направи баща му? Но останалите обвиняеми, които не се самоуважават, чувстват своята вина, разкайват се и страдат за греховете си. Те молят за помощ и им се помага положително с молитвите на вярващите. С други думи, Бог им дава възможност, сега, когато са подложени на изпитание, да помагат, докато се случи Второто пришествие. И както в този живот, ако някой е приятел на царя, може да се застъпи и да помогне на привърженик, така и ако е „приятел“ на Бога, той може да се застъпи пред Бога с молитвата си и да ги носи мъртви пленници от един „ затвор” в друг по-добре, от един “арест” в друг по-добре. Или може да ги заведе в “стая” или “апартамент”.
Като облекчаваме затворниците с безалкохолни напитки и др. при които отиваме, така утешаваме мъртвите с молитвите и милостинята, които правим за душите им. Молитвите на живите за опечалените и възпоменателните служби са последната възможност, която Бог дава на опечалените да помогнат, докато не настъпи последният Съд. След процеса те вече няма да могат да помогнат.
Бог иска да помогне на заспалите, защото изпитва болка за тяхното спасение, но не го прави, защото има благородство. Той не иска да даде право на дявола да каже: „Как го спасяваш, като не е уморен?“. Но когато се молим за мъртвите, ние Му даваме правото да се намеси. Всъщност Бог е по-трогнат, когато се молим за мъртвите, отколкото за живите.
Затова нашата Църква има колибите, паметниците. Мемориалите са най-добрият застъпник за душите на мъртвите. Те също имат способността да извадят душата от ада. И вие на всяка Божествена литургия да четете колиба за спящите. Пшеницата има смисъл. „Сее се в тление, възкръсва в нетление“, казва Библията. На някои хора по света им е скучно да варят малко жито и да ходят на църква със стафиди, шоколадови бисквити, бисквитки, за да четат свещениците. И видите ли, там на Атон едни старци, бедни на всяка Божествена литургия, правят колиба и за спящите, и за светеца, който празнува, за да имат неговата благословия.
Старейшина, тези, които наскоро са починали, имат ли по-голяма нужда от молитва?
– Ем, когато някой влезе в затвора, в началото не е по-трудно? Нека се помолим за заспалите, които не са угодили на Бога, за да направи нещо и за тях. Особено когато знаем, че някой е бил жесток – искам да кажа, изглеждаше жесток, защото може да го мислим за жесток, но всъщност не беше – и той също е имал грешен живот, тогава трябва да правим много молитви, Божествени литургии , Четиридесет литургии за душата му и да раздава милостиня на бедните за спасението на душата му, за да пожелае бедният „да освети костите си“, за да се наведе Бог и да се смили над него. Така че това, което той не е направил, ние правим за него. Докато човек, който е имал доброта, дори животът му да не е бил добър, защото е бил в добро настроение, с малко молитва много му помага.
Имам предвид факти, които свидетелстват колко много помага на спящите с молитвата на духовните хора. Някой дойде при Каливи и със сълзи ми каза: „Старейшина, аз не се молих за някой, когото познавах, който спи и той ми се яви в съня ми. “Двадесет дни, каза ми той, трябва да ми помогнеш, ти ме забрави и аз страдам.” Наистина, казва ми той, вече двадесет дни бях забравен от различни грижи и дори не се молих за себе си”.
– Когато, старейшино, някой умре и ни се помоли да се молим за него, добре ли е да правим броеница всеки ден до четиридесетгодишна възраст?
– Ако му направите броеница, сложете други спящи. Защо да вземете влак до местоназначението му само с един пътник, докато той може да побере други? Колко сънливи хора имат нужда от бедните и молят за помощ и няма кой да се моли за тях!
Някои хора от време на време провеждат панихида само за някой от тях. По този начин не се помага и на техните, защото тяхната молитва не е толкова угодна на Бога. Като направиха толкова много паметници за него, нека го направят едновременно за чужденците.
Старейшина, понякога съм загрижен за спасението на баща ми, защото то нямаше нищо общо с Църквата.
– Ти не знаеш Божия съд в последния момент. Кога ти пука? Всяка събота;
– Не съм гледал, но защо в събота?
– Защото на този ден спящите имат право на това.
Старейшина, на мъртвите, които нямат хора, които да се молят за тях, помагат ли молитвите на тези, които обикновено се молят за мъртвите?
– И разбира се помагат. Когато се моля за всички, които са заспали, виждам в съня си родителите си, защото те почиват от молитвата, която правя. Всеки път, когато имам Божествена литургия, правя обща панихида за всички, които са заспали и пожелавам за царете, за първосвещениците и т.н. и накрая казвам “и в полза на кого не бяха споменати имената”. Ако никога не пожелая на починалия, представете добре познатия покойник пред мен. Един мой роднина, загинал във войната, го видях пред себе си след Божествената литургия, по време на панихида, защото нямах да го изпишем изцяло с имената на загиналите, т.к. той е споменат в Проскомиди с героично падналите. И вие в Светото намерение да не споменавате само имената на пациенти, но и имената на починалите, защото починалите имат по-голяма нужда.

Най-добрият мемориал за опечалените
Най-доброто от всички мемориали, които можем да направим за опечалените, е нашият внимателен живот, борбата, която ще предприемем, за да отрежем недостатъците си и да просветим душата си. Защото свободата ни от материалните неща и от душевните страсти, освен собственото ни облекчение, води до облекчение и на спящите прадядовци от цялото ни поколение. Опечалените изпитват радост, когато потомък е близо до Бога. Ако не сме в добро духовно състояние, тогава страдат спящите ни родители, дядо ни, прадядо ни, всички поколения. „Вижте какви потомци направихме!“, казват те и се разстройват. Но ако сме в добро духовно състояние, те се радват, защото и те са станали съучастници, за да се родят и Бог по някакъв начин е длъжен да им помогне. Тоест това, което ще даде радост на заспалите, е да се стремим да угодим на Бога с живота си, за да можем да ги срещнем в Рая и да заживеем заедно във вечния живот.
Затова си струва да ударим нашия старец, така че той да стане нов и вече да не вреди на себе си или на другите, а да помага на себе си и на другите, независимо дали са живи или спят.

Пестеливостта на праведните към Бога
Старейшина, в писмото си до начинаещите вие пишете: „Въпреки че истинските монаси разбират, че това, на което се радват в този живот, е част от радостта на Рая и че в Рая ще бъде повече, все пак от голяма любов към ближния те искат да живейте на земята, за да помагате на хората с молитва, Бог да се намеси и света да бъде подпомогнат“.
– Напишете: “Те искат да живеят на земята, да съчувстват на хората и да им помагат с молитва.”
– В следващия живот, старче, няма ли пак праведен монах да помага на хората с молитвата си?
– И в следващия живот ще помага с молитвата си, но няма да страда, докато сега съчувства и не минава щастливо тук, „с весело лице и светъл поглед”! Но колкото повече страда за ближния си, толкова повече се възнаграждава с божествена утеха и това донякъде е информацията, че на другия се помага. Тази небесна радост е божествената награда за болката, която изпитва към брат си.
– Тоест, старче, светиите, които призоваваме да ни помогнат, не ни съчувстват?
– Там няма болка, намери детето ми! Страдат ли в Рая? „Няма болка, няма мъка, няма въздишка“, казва той.
Тогава светиите имат предвид божествената награда, която ще получат онези хора, които се измъчват в този живот и това ги кара да се радват. Но как може самият Бог, който има толкова много любов, толкова много милост, да понесе тази голяма болка на хората? Той търпи, защото има предвид божествената награда, която ги очаква. С други думи, колкото повече хора са измъчвани тук, толкова повече райска заплата ги спасява там. Докато ние не ги виждаме и съчувстваме на тези, които страдат. Ето защо, когато човек види малко от тях и има предвид наградата, която ще получи, не страда толкова много.
– Когато, старейшино, молим Бог да помогне на спящ, който няма нужда, тази молитва загубена ли е?
– Как да се изгубя? Когато кажем „отпочинали са го” и той е в добра позиция в другия живот, той не е разбран погрешно, той е също толкова развълнуван. „Вижте, казва той, аз съм в добро положение и те се тревожат“, така че той е почитан и ни помага повече, като се застъпва пред Бога за нас. Но как да разберете в какво е другият човек? Обикновено си пожелаваш първо на тези, за които знаеш, че с живота си са наскърбили Бога и си пожелаваш други подобни случаи и после пожелаваш за всички, които са заспали.

Бъдещата криза
– Старейшина, как се пречиства душата?
– Когато човек изпълнява Божиите заповеди. работи в себе си и се очиства от страстите, тогава умът се просветлява, достига висота на теорията, а душата се просветлява и става такава, каквато е била преди падането на протопластите. Той ще бъде в такова състояние след възкресението на мъртвите. Но човек може да види възкресението на душата си преди общото възкресение, ако е напълно очистен от страстите. Тогава тялото му ще бъде ангелско, нематериално и той няма да се интересува от материалната храна.
– Старейшина, как ще се случи бъдещият Съд?
– В идващия Съд положението на всяко човешко същество ще бъде разкрито в един миг и всеки сам ще се притегли за мястото, където се намира. Всеки ще види по телевизията своите глупости и психическото състояние на другия. Той ще се огледа пред другия и ще наведе глава и ще отиде на мястото си. Той няма да може да напр. да каже булка, седнала пред свекърва си с кръстосани крака и свекърва й със счупен крак, която се грижи за внука си: „защо, Христе мой, свекърва ми вкарваш Рай и не ме ли поставяш?”, защото тази сцена ще дойде пред нея. Тя ще си спомни как свекърва си е изправена със счупен крак и се грижи за внука си и няма да има смелост да отиде в Рая, но и няма да се побере в Рая. Или монасите ще видят какви трудности, какви изпитания са имали светските хора и как са се сблъсквали с тях и, ако не са живели правилно, ще преклонят глави и ще се изтеглят там, където ще бъдат.
Монахините, които не са угодили на Бога, ще видят там, майки-герои, които не са дали обещания, нито са имали свои благословии и възможности, как са се борили и в какво духовно състояние са достигнали, а тези, монахини, каква дребнавост те са се занимавали и са били измъчвани и ще се срамуват! Ето как смятането ми казва, че ще се случи Кризата. С други думи, Христос няма да каже: “Ела тук, какво направи?” или “ще отидеш в ада, ще отидеш в рая”, но всеки ще се сравнява помежду си и ще дърпа къде ще бъде.

Бъдещият живот
– Старейшина, донесох сладкиши да те почерпя.
– Вижте колко са щастливи! В следващия живот ще кажем: „Колко глупаво се зарадвахме! Какво ни движи тогава!” Докато сега сърцето се бори за тях.
– Старейшина, как ще разбираме това оттук нататък?
– Ако разбереш това отсега нататък, няма да го кажеш на следващия ден в следващия живот. Тези горе обаче си прекарват добре. Знаеш ли какъв занаят правят там в Рая? Те продължават да хвалят Бога.
– Старейшина, защо тялото на мъртвия се нарича „реликва”?
– Защото е това, което остава тук на земята от човека след смъртта. Главният човек, който е душата, заминава за Рая. На идващия съд Бог и тялото ще възкръснат, за да бъде съден човек по това, защото с това той живя и съгреши. В следващия живот всеки ще има едно и също тяло – духовно тяло -, еднакъв ръст, и нисък и висок, на същата възраст, и млади, и стари, и бебета, тъй като душата е една и съща. С други думи, ще има ангелска епоха.
Старейшина, в следващия живот тези, които са в ада, ще видят ли тези, които са в рая?
– Вижте, както тези, които са навън в тъмното, виждат тези, които са в осветена стая, така тези, които са в ада, ще видят тези, които са в Рая. И това ще бъде още един ад. Както онези, които са на светлина през нощта, не виждат тези, които са навън в тъмното, така и тези, които са в Рая, няма да видят тези, които са в ада. Защото, ако видят проклетия, щяха да изпитват болка, щяха да бъдат тъжни за страданията си и нямаше да се радват на Рая, но там „няма болка…“. И не само няма да ги видят, но и няма да си спомнят дали са имали брат или баща или майка, ако не са в Рая. „В този ден всичките му медитации са загубени“, казва псалмистът. Защо, ако ги помнят, какъв ще бъде Раят? Всъщност тези, които ще бъдат в Рая, ще си помислят, че няма да има други хора, нито ще си спомнят греховете, които са извършили. Защото, ако си спомнят греховете си, няма да могат да понесат мисълта да наскърбят Бога.
Отново количеството радост на всеки в Рая ще бъде различно. Друг ще има напръстник от радост, друг чаша, трети цял резервоар. Но всеки ще се почувства пълноценен и никой няма да разбере величината на радостта, радостта, другия. Добрият Бог ги е подредил така, защото, ако единият знаеше, че другият има повече радост, тогава нямаше да е Рай, защото щеше да има „защо той да има повече радост, а аз по-малко?“. Тоест всеки ще види в Рая Божията слава според чистотата на очите на душата си. Но видимостта няма да се определя от Бог, а ще зависи от собствената му чистота.
Старейшина, някои не вярват, че има ад и рай.
– Не вярват ли, че има ад и рай? Как е възможно мъртвите да останат в несъществуване, след като са души? Бог е безсмъртен и човекът е безсмъртен по благодат. Следователно той ще бъде безсмъртен в ада. След Рая и Ада душата ни ги живее до известна степен и от този живот, в зависимост от ситуацията, в която се намира. Когато човек има угризения на съвестта и изпитва страх, възбуда, безпокойство, отчаяние или е обладан от омраза, завист и т.н., тогава човек живее в ада. Докато, когато в него има любов, радост, мир, кротост, доброта и т.н., тогава той живее в Рая. Цялата основа е душата, защото тя изпитва и радост, и болка. Да, отидете при починал човек и му кажете най-приятните неща, напр. „Брат ти дойде от Америка“ и т.н., той нищо няма да разбере. Ако му счупите ръцете и краката, той няма да разбере отново. Следователно душата е там, където се чувства. Всичко това не ги ли притеснява? Или, да речем, виждаш красив, приятен сън, радваш се, сърцето ти бие сладко и не искаш да свършва. Събуждаш се и си разстроен, защото се събуди. Или виждаш лош сън, че си паднал напр. и си счупи краката, и страдаш, плачеш. От агонията си се събуждаш със сълзи на очи, виждаш, че нищо не си пострадал и казваш: „За щастие беше сън!“. Тоест душата участва. Човек страда от лош сън повече, отколкото в действителност, както болният страда повече през нощта, отколкото през деня. Така че дори когато човек умре, ако отиде в ада, ще бъде по-болезнено. Представете си да живеете вечен кошмар и да се измъчвате завинаги! Тук не можеш да издържиш за няколко минути грозен сън, но сега завинаги – не дай Боже – да бъдеш в скръб. Затова е по-добре да не отиваш в ада. Какво казваш?
– Толкова време, Старейшина, ние се борим да не отидем по дяволите, казваш, там да се озовем?
– Ако нямаме акъл, ще отидем там. Пожелавам на всички в Рая или на никой в ада… Прав ли съм? Много е тежко след това, което Бог направи за нас, хората, да отидем в ада и да Го съжаляваме. Дай Боже не само човек, но и птица да не отиде в ада.
Нека Добрият Бог ни даде добро покаяние, за да ни намери смъртта в добро духовно състояние и да бъдем възстановени в Неговото Небесно Царство. амин.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

This site uses cookies to offer you a better browsing experience. By browsing this website, you agree to our use of cookies.