Църковното изкуство като израз на поклонение

„Църковно изкуство” е изкуството, с което правим предмети, които използваме, за да се покланяме на Бог и които са или вътре, или извън храма. Самият иконостас, създаден от дърворезба или мрамор, сам по себе си е произведение на изкуството. Има и свещенически одежди и покривала на Светата трапеза, които са златно бродирани. Изобщо всичко вътре в църквата може да бъде произведение на „църковно изкуство”.

Формите на църковното изкуство са храмостроенето, иконографията и химнологията. Обекти на църковното изкуство са всички църковни предмети, свещенически предмети, дърворезби, стенописи.

Човек винаги търси Бог, който е източникът на неговото съществуване. И той се опитва да намери начини да изрази именно тази жажда да намери Бог, който го е създал, и да му се поклони.

Той не държи тази любов към Бога само като личен факт. Но той го изразява главно в „общо богослужение”. Тоест в „събиране” на много вярващи на едно място, за да се поклонят на Бога. Така имаме първата “Църква”. Терминът Църква е много по-стар и означава събиране на народа.

Така вярващите се събираха отначало в къщите, в така наречените „Еуктирионови къщи“, където се молеха и пееха първите химни „в унисон“, тоест в две танци. Те основно четат от “Псалма” на “Давид” и всъщност всички бяха изправени, което показва голямата им любов и почит към Бога.

По-късно прибягват до “катакомбите”, за да избегнат максимално очите на преследвачите. Оттам започва първото „Църковно изкуство”. Тоест те рисуват в камъни форми като “кораба”, което предполага църквата, като ковчег на спасението, което е.

Също и “рибите”, които също се наричат “Риби”. А инициалите му образуват фразата: „Исус Христос, Син Божий, Спасител“.

По същия начин “котвата”, която означава сигурността на спасението. Тоест, като кораб, когато пусне котва в пристанището, той вече не се страхува да потъне.

И различни други форми, като „Свети кръст“, гравиран на много стени, защото Кръстът е гордостта и силата на християните.

Също и “лозата”, което означава единението на верните с Христос и помежду им. Както каза: „Аз съм лозата, а вие сте лозята. И който остане с мен, ще принесе много плод.”

И много други, които се отнасят до Христос, който е център на поклонение. След това започват да публикуват първите “Икони”, които изобразяват главно лицата на Христос и Неговата Дева Мария, за да изразят възможно най-истински и вярно свещената връзка и желанието на сърцето с Този, който им е дал живот и истина. Но и да запазят по-ярко в умовете и очите си образа на Господа, който беше чувал толкова много за Неговите чудеса, Неговото земно присъствие, неговото Разпятие и Възкресение и други, които смело ги провъзгласиха за апостолите.

Така започват първите образи и стават „център на живота“ на вярващите и тяхната опорна точка в живите и невидими за Господа очи и придобиват много благодат и святост.

По-късно са построени „Храмове”, които християните са украсявали с цялото си великолепие, за да отразяват – доколкото е възможно – красотата на Небето, за която всички копнеем.

Така започва много рано – още от първия век – църковното изкуство като израз на поклонение.

Църковното изкуство не спира нито във Византия, нито в поствизантийската епоха. Той напредва, както всички изкуства, въпреки че вярното възпроизвеждане на византийски образци в живописта и архитектурата продължава неотменно и днес.

Колкото и славна да е традицията, това не означава, че трябва да се повтаря. Еволюцията не спира. Важното е не да отдалечим твореца от Църквата, а да останем съществени и да цитираме същността на вярата.

Църковните предмети съществуват в храмовете от древни времена, защото по този начин човек подражава на своя Създател и изразява своята благодарност към Бога.